По-здрави!
Тук съм си поседнал така между 5и и 6и етаж и дърпайки cappucino songs от пластмасовите творения на Пластик ЕООД (Кв. Левски), и то в работно време, си интроспектирам собственото си пребиваване на тая планета.
Казвайки честно, направо понякога си се чудя.
Как човек може да застава от различни страни на барикада. Понякога бивам залят с вода по време на дъжда, чакайки трамвай 20 на спирка. Проклинам съдбата в такива моменти, особено ако имам среща с някой. Понякога, карайки, обаче , и аз заливам с локви минувачите. И даже се радвам ужасно - егати демонстрация на привидното превъзходство, мислих си аз.
Когато за първи път, през 2001 някакъв шушляк от Червен Бряг ми открадна гаджето,  направо  изперках  и отидох на тяхната среща на Одеон и им съсипах всичката перспектива за по-нататъшните безоблачни отношения. Със същата упоритост през 2003 аз измъкнах под носа на един търговски представител неговата девойка - и след месец я зарязах. Те не се събраха повече.
Потресвам се от елементарното мислене на повечето човеци в тоя град. Повръща ми се от самата представа за техните представи! За техния начин на живот, техните приоритети. Всичко под себе си. Уплътни прозорци, направи ламинирани паркети ,сложи дограма - и си готов за Вечния Живот!  Да пребъде Великобезгрижието с тебе! Кафенца, мъжът ми ще доведе хора да сложат мивка, ох а какви плочки в банята, а на Новата Година ние сме на Пампоровец!  Едновремено с това поглеждайки моят дом, ми се иска да привнеса известен уют в него. Започват се размисли какво и как да направя и (!) неусетно усещам, че съм в релсите на тези, от които бягам. Не искам да живея със сегаминутното! Но то ме притиска да слизам всеки път от шестия етаж на земята. И аз започвам да искам  Боровец.))
Мозъкът ми се възмущава, когато на някой полукупон съзърцавам (ту на екрана , ту в съседните стаи) на какво са способни човешки същества, когато дойде време за сливането. Струвами се , че те не са като мене, че Господ ми показва как не трябва, какво е грях. Че това е възможно само когато има дълбоки чувства и пълно доверие между двама души - че е отвратително да се демонстрира това и да се спекулира с най-съкровеното, каквото може да има човек на тази земя. Че опорочаването на нежността и даровете на хората един към друг вследствие на онова голямо чувство, няма да преминат безнаказани.Но понякога съм готов да забравя за всичко, което съм аз и да се хвърля в обятията на първа срещнала ми се жена, впечатлила ме със своите перфектни форми и да правя това , което нито един перверзен порно-продуцент не го и секспериментирал в най-разюзданите си сънища. Тогава искам да съм обременено  с инстинкт животно в период на размножаването.
Искам като следствие на дълга, стабилна връзка да имам семейство и да почувствам затварянето на кръга около мен, да съм обичан, желан и очакван. Да, искам да имам даже прилично  и... щастливо (ох тая дума...) семейство, за което да се грижа и да се прибирам вечер, да живея за да видя нейните очи в края на деня. И нищо друго да няма значение.
Но ми се драйфа от тези оседнали и улегнали връзки и семейства - аз не живея - аз умирам като някое стайно растение при мисълта за "любвеобилното" ежедневие и всекидневната предвидимост.  Аз искам да преоткривам  всеки ден всичко. И всички.

ми то реално ако оби4аш и си оби4ан и си във "връзка"....незна4и 4е тряа да по4неш да водиш улегнал, заседнал и т.н. живот....всеки ден може/те/ да продължаваш да преоткриваш живота и сладостите/удоволствията/ от него...понякога когато има с кого да споделяш радостите си с някого с когото се оби4ате ...е тва е мноо яко
пращам ти мнооооого усмиффки и горе главата:)

Според мен май все още не си наясно какво искаш :-)).
Успех в търсенето на истината!

zarkova, не, аз вече съм бил и от двете страни, затова ги познавам добре. Не ми харесва нито една от тях.

Доста впечатляващо, мерси за постинга, кара ме да се замислям върху некои съображения))

Поздравления за смелите разсъждения. Ако не огледаш всички пътища, как ще знаеш накъде да тръгнеш ?!


P.S. 4 и 6 не са букви, разберете го най-сетне!

браво за свежите мисли, дерзай :))

ех, въпреки че съм от другия пол...споделям разсъжданията ти...Скоро ми се случи нещо подобно, бях се успокоила, че съм..желязна,недостъпна и с непоколебими ценности...И точно тагава се сгромолясах, паднах от кулата която си бях изградила. И това ме накара да преосмисля всичко отначало...А ти...хубаво си го написал, и мъдро...:))

От това състояние нищо положително няма да излезе.
Просто ги загърби и забрави ... останалите и се опитай да бъдеш себе си. :) Все ще намериш някое момиче, което умее също да е себе си и ще имате красива и нестандартна /в най-хубавия смисъл, разбира се/ връзка. :))))
Желая ти успех!

Първото, за което се сетих, четейки твоя постинг, е книгата на Херман Хесе "Степният вълк". Всъщност аз самата все още не съм я прочела до края, но доста ми харесва и от това, което прочетех, съм почти 100% убедена, че и на теб ще ти хареса...
Дано я прочетеш...